България е ужасно малка!Даже не ужасно ,а ужасяващо малка. Малка е не за мен или мечтите ми. Малка е защото всички се познават! Е не всички , и все пак! Преди време си направих Facebook профил. Подбудена от идеята че е нещо глупаво и ми трябва само за контакт с приятели от чужбина дори не си написах името! По навик не го правя. След време открих, че там анонимността не се поощрява. Всеки е себе си за пред всички. Рядкост са профилите без снимка, а и тези без две имена и елементарни данни като град или университет , респективно работа и т.н. После се почна с приятелите. Един, двама, трима. Първо се деляха на приятели от университета и колеги от работа. В един момент се появиха и приятели от гимназията. Така открих колко е малка Варна. Познати от работа познаваха приятели от гимназията,колеги от университета бяха приятели на хора , с които съм работила. Оказа се ,че в едни среди на Варна всеки се познаваме. Най- много чрез двама или трима познати можеш да намериш връзка с всеки в тази общност. Тогава осъзнах колко е зациклил този град. В рамките на средата , в която човек се движи разнообразие просто няма.Срещнеш някой , харесаш го , а той се окаже бивш на приятелка , която познаваш от друго място. Примерно . Запознавам се с някой и той се окаже дете на колежка на майка ми или баща ми..............Пълен цикъл. Как да ми се живее тук? А това е един от най- големите градове в България. Винаги съм знаела, че е така по малките градове . В провинцията с (провинцията е поздрав за софиянците). Е явно навсякъде е провинция! Това е причината да искам да уча в София. Представях си, че там ще е различно. Не че пак няма всички да сме свързани ,но поне щяхме да сме повече. Не 1000 ,а 2000. Докато един дин не се свързах покрай едни стари училищни снимки с приятели от основното. И от там се тръгна. Когато си в основното училище не си представяш ,че след 10 години тези хора ще са ти още в средата. С тях се бях разделила още през гимназиалните години. Но нали знаете старите приятелства не се губят. Винаги като се видим си се радвам , лъжем се ,че ще се видим на кафе , като всички знаем че няма. Но илюзията я има. И когато видиш този човек във Facebook го прибавяш към списъка с приятели машинално. Факт е, че повечето не са вече тук. Кой учи в София, кой в друг град ,кой в чужбина. Но всички учим. Тук таме се появява по някое ново лице, което бързо се оказва ничие дете , брат , сестра , бивш и прочие! И така цикъла продължава да се цикли. Бавно и славно. А хората са все същите само мащаба е по-голям! И всички се познават, а България е тясна........... Живея с надеждата ,че един ден ще имам шанса да живея в друга страна и да не е така. Обаче като се замисля и там би било същото ...... Общество на имигрантите , където всички се познават. На работното място всички се познават. Няма разнообразие. И на фона на всичкото това невинно познанство , в което няма нищо лошо. Се ширят едни слухове, едни интриги.......какво станало с тази , какво направил онзи, кой се е оженил и коя е правила аборт. Всеки говори. Обличам се в съблекалнята на тренировка и чувам как две момичета обсъждат трета, която познавам и ми е приятелка. И т.н.....................до безкрай, Защото в една България и в едни среди всички се свързани.............и освен ако човек не е тотален аутсайдер измъкване няма. Налага се да изберем: част от забавната помия на едно общество или самота! Понякога съм си мислила ако имам някоя венерическа болест колко далече би могла да стигне и дали накрая няма пак да се върне при мен!

Е на това е бъдещето-има компютър,че знае и фейсбук....само,милата,дето не може да пише грамотно!Че как да си напише човек и двете имена,че и училището да опозори с този правопис....И какви ценни медицински мисли....

Светът може да е тесен на някой,който непрекъснато се излага,после го е срам и затова бяга на друго място,където още не му знаят магариите,само че и там се излага,защото си е такъв...Ако това ти е проблемът,ще трябва да преосмислиш поведението си.А колкото до чужбина,там българските общности са като малки селца,нямаш шансове да си анонимна задълго.Най-добре се научи да живееш с хората около теб,те със сигурност не са по-лоши от които и да е хора по света.Нямаш избор,освен ако не решиш да си направиш колиба навръх планината и да си окукаш сама.А колкото до последното изречение,има едно нещо,на което му викат "презерватив".

Хванах се за главата! Това ли е правиписа на младото поколение бъдещи студенти???

Поправих ги! Ама имаше една две истински правописни грешки......помия и поощря!
Уви презервативете са 80- 90 % и някои неща като сифилис пак се предават!

...не си лягай с всичките си познати. В България хората са ужасяващо малко, но ще се озориш да преспиш с всичките. :)))

За мое щастие съм далеч от идеята да си лягам с всеки. Пък и от визията!